АХ, ДНИТЕ…
Ах, дните все по-често си приличат.
Телата все по-рядко се привличат.
Сърцата във скафандри се обличат.
Мечтите от умора коленичат.
И спомените почват да надничат,
за да развличат или да отричат.
Но все пак, все пак още криволичат
поточетата на кръвта и тичат,
и търсят се и все не се пресичат.

Н. Йорданов